Ти, като ангел, слязъл от небето, на хората добри се криеше в сърцето. И с твоята душа лъчиста, щедра и добра, по детски чиста, готов с надежда, топлина бе всеки да дариш, сълзите на страдащия с любов да пресушиш.
Съдба жестока бе ти отредена, да се превърнеш в наша болка споделена. Смъртта стремглавия ти полет скърши, тъй рано земният ти път завърши. И с полско цвете във ръка при нас ще идваш вече всяка нощ в съня.
Над Балканите, виж, как сега притъмня, но в онзи час ярка звезда в небето изгря. Ангелският глас там горе ще пее навеки, в молитва останаха ръцете ни слети. И всеки път, когато към небето две ръце протягам, аз в теб и в Бога ще се уповавам.
Пак пролетно слънце ще изгрее, ветрец ще вее, в череша славей ще запее. Ще се изреждат месеци, години. Горещите лета ще сменят мрачни зими. Дълбоко в нас образа светъл ще пазим, делата твои никога няма да забравим.
Браво, наистина браво. Истински и искренни думи, посветени на човек, който заслужаваше най - нежните думи, думите за любов. Лично аз за много неща съм искала да приличам на него, да имам неговата неизменна усмивка, добротата, която излъчваше и обичта, която раздаваше. В стиха си си описала много добре това, което беше той. И това, което остава след него.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Имаш поща !