На заем е даден този живот...

еднопосочен, дори неразбран.

В този наш, най-земен план

започнат... само миг продължава.

Не знае, не пита – кога и къде...

и кой му диктува съдбата.

Всеки човек – Вселенско дете,

едва прозрял, е сложността на нещата.

Във всеки миг подложен на изпит...

през нищото създава реалност.

От минало в бъдеще е притиснат...

без промяна в свойта дуалност.

Следва пътя си, нечии стъпки...

мъдрости древни възражда, руши.

Натоварен с мнимо наследство

космичния ход създава съдби.

На заем живее си дните човекът...

в матрицата сложна с компютърен чип.

Валят часове, години надеждност,

а шалтера дръпват му само за миг.