Утрото се рони на зърна-

озарява ъглите небесни.

Ранобудна, кротката сърна

си закусва със тревите пресни.

Някъде се чува глас на кос

после пак настъпва тишината.

Слънцето- отдавна чакан гост,

ноктите забива в равнината.

Мравките са тръгнали на път-

трудовият ден сега започва.

През деня те никога не спят

докат пълнят складове под почва.

Буди се земятя пак от сън-

почва се живота отначало.

И е светло, и е ведро вън

там, където слово е звучало.