Земя обругана
изгнила и зла,
земя на нечувано
бедни сърца
птици отчаяно
бягат оттук
лутат се с песен
дано се спасят
черно морето
залива брега
в страстна борба
да отмие греха
тъжни поляни
заливат се с прах
тъне в немилост
човешкият страх.
Немощно броди
бяла луна
сила намира
от мойта сълза
редом заставаме
слети в едно
пръсти преплитаме
дирим добро
в миг разцъфтява
пъстра земя
блясва надежда
изникват поля
всичко разкрива се
истинско пак
всичко открива се
чисто от мрак.
© Светла Колева Все права защищены