28 окт. 2008 г., 11:10

Земята стене 

  Поэзия
598 0 10
Земята стене от раздори,
земята дави се в скръбта.
Без думи, тихо тя говори
на свойте спорещи деца.
Увлечени от алчност низка,
от дива жажда за имот,
забравиха да бъдат близки,
отрекоха любов, народ...
Как братя и сестри рождени
едничка майка да делят?
Нали покълва всяко семе,
посято в топлата и гръд.
Нали от Бог са подарени
и тя, и всичките блага...
А всеки се стреми да вземе
и да забрави след това.
Безумци, лудостта ви жалка
земята може ли да спре?
На гости сме в света, за малко,
а тя е вечна. Ние - не.
Отиваме си, тя остава
да среща нашите деца...
За болката си ни прощава
и пак прегръща ни. В смъртта.

© Вики Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Споделям! Поздрав, Вики!
  • "На гости сме в света, за малко..."
    Да, гости сме!
    Мъдрост е стиха ти!
  • Вики.......думите са излишни понякога или просто не са достатъчни. 6*
  • сила се иска да напишеш това...и талант...
    с обич, Вики.
  • Много добър стих! Поздрав!
  • Много силно!
    Поздрав, Вики!
  • Ето че отново ни късат на части.
    Бързат да си натъпчат по-скоро търбуха.
    Ръфат и дъвчат всичко подвластно,
    а ние на майната си, в девета глуха...
    На лицето им маска, на душата-завеса.
    На тяхната щедрост пресъхва реката,
    щом се натикат зад стъклото на "Мерцедес"-а.
    Петарка, измачкана, на старец в краката...
    Нека майки душат плода си в утробата!
    Нека умират от глад таланти и умове!
    Но няма, повярвайте, джобове, гроба!
    В музея са вече потурите! Хайде де!!!

    Браво ти! Зем.
  • Малко ме натъжи, но е вярно ...
  • Безумци, лудостта ви жалка
    земята може ли да спре?
    На гости сме в света, за малко,
    а тя е вечна. Ние - не.

    Браво, Вики!
  • Браво, Вики! Силно!
Предложения
: ??:??