Земята стене от раздори, земята дави се в скръбта. Без думи, тихо тя говори на свойте спорещи деца. Увлечени от алчност низка, от дива жажда за имот, забравиха да бъдат близки, отрекоха любов, народ... Как братя и сестри рождени едничка майка да делят? Нали покълва всяко семе, посято в топлата и гръд. Нали от Бог са подарени и тя, и всичките блага... А всеки се стреми да вземе и да забрави след това. Безумци, лудостта ви жалка земята може ли да спре? На гости сме в света, за малко, а тя е вечна. Ние - не. Отиваме си, тя остава да среща нашите деца... За болката си ни прощава и пак прегръща ни. В смъртта.
Ето че отново ни късат на части.
Бързат да си натъпчат по-скоро търбуха.
Ръфат и дъвчат всичко подвластно,
а ние на майната си, в девета глуха...
На лицето им маска, на душата-завеса.
На тяхната щедрост пресъхва реката,
щом се натикат зад стъклото на "Мерцедес"-а.
Петарка, измачкана, на старец в краката...
Нека майки душат плода си в утробата!
Нека умират от глад таланти и умове!
Но няма, повярвайте, джобове, гроба!
В музея са вече потурите! Хайде де!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.