Зид от мигове
Живеят косите ми в приказка бяла,
от автор Животът учител, в дните си носещ молив.
Всеки миг изживян е като камъка дялан,
ред мъдрост, ред лудост - зид, зад който се чувствам щастлив.
След стената висока какво има не знам,
дали все още тъга съществува?
И дните, в които съм бил тъжен и сам,
са там или в миналото спомен с тях танцува.
А живее в косите ми не само бяло,
в тях се преплита и младост от черен молив.
Зазидано е всичко от мен отлетяло, ...