Дърветата ни дишат,
покрити с бели, накацали преспи...
Зима е, а те... мъртви ли са?!
Дали подслон на снега те дишат...
преплели дантелените клони,
уж мъртви, а толкова красиви...
уж голи, мокри, застояли...
прегърбени и изморени от живота...
радват се на зимата и на смъртта си...
колко ли ни се присмиват...???
Умират и се раждат пак,
а мъртви ли са, че са толкова красиви... ...