28 нояб. 2006 г., 09:09

Зима под синята смокиня 

  Поэзия
626 0 0
Видях те да ме гледаш
там, под синята смокиня,
видях и онемях,
защото беше зима.
Ти бе така красив,
ти бе така нежен,
ти ме направи щастлива
само за един ден снежен.
Но всичко свърши в миг:
заминах надалеч,
стопи се и снегът,
а ти бе тъй далеч. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Стоянова Все права защищены

Предложения
: ??:??