7 февр. 2006 г., 22:19

Зима в първия акорд 

  Поэзия
900 0 1

За първи път
Посрещам новия сняг
Не във вкъщи.

Този път не е светло и бяло –
Вече дори аз не съм същата.

Не видях да падат снежинки,
А плахо се сепнах в нощта.

Две невинни детски ръчици,
Две протегнати малки слънца

Връщат стрия облик на зимната нощ
И е светло и бяло – и е всичко любов!

От утре, по-нежно събуден,
Светът ще е по своему нов.

© Девора Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ех, като гледам и навън каква зима е...поетична, призрачна.. Хубаво стихотворение, Пимб!
Предложения
: ??:??