Зимата през моя поглед гледа

и по миглите ми -елховѝ иглички

снежинки бели си играят

под звуците на будни птички.

Нощта е бяла, диамантено красива,

косите ѝ блестят като кристал.

Луната е усмихната и дива

покани ме на своя звезден бал.

Игриво смигат ми звездите,

снежинки лудо в ритъм се въртят.

Вятърът надува своите извивки

и в песен звуците ехтят.

Зимата ръката си подава

кани ме на първи танц.

В шала бял ме омотава,

целува ме по устните ми с гланц.

Зимата е ангелски красива,

в нощта размахва шлейфа бял.

В очите ми поглежда и намига,

че света отвън отдавна е заспал.