Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
16 янв. 2021 г., 19:30  

Зимен бал 

  Поэзия » Другая
318 3 10

Дантелите сребристите мъглата тихо спусна,
косите й разреса северняк, с немирни длани.
Студът захапал четчица, гримира я, изкусно,
а зимна нощ — посестрима, на бала я покани.

Зад облак сгушен Месецът, сърдито се навъси —
я гледай двете влюбени, пияни и без водка.
Къде сами са тръгнали? Не са съвсем с ума си...
И как ли онзи ледният, успя да ги прикотка?

Над голите дървета златен звезден смях се сипе,
мъглата с вятър северняк върти кадрил и полка.
Нощта поспира — лед, в уискито си да досипе,
а Месецът сърдит, флиртува с тъничка тополка.

Един поет, в палтенцето си тъничко се сгушва
и по снега сребрист изписва стих. Любов това е.
мъглива зимна нощ в гласа му трепетно се вслушва,
ни Месеца сърдит, ни северняка   не желае...

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??