От времето на Каин и на Авел
годините се нижат като цвят…
Ухаят на пелин и на забрава
по пътя си – до рая и назад…
Една и съща зима се повтаря –
с един и същи дъжд или пък сняг,
затуй ще бъде зимата сравнима
единствено със кон или с калпак!
По улиците скита зимен Вятър…
И бясно бръсне клоните с бръснач.
Прилича всичко даже на театър
със публика, почти като на мач.
Теренът е отдавна буренясал…
И Вятърът се прави на юнак –
додето се препъне в нетрамбован,
оставен – във засада сняг…
© Георги Ревов Все права защищены