ЗИМЕН ВАЛС
... снежинки в моите гори танцуват ледна компарсита,
и през елхите – раз-два-три, валсира вятър без насита,
заключил слънчевите дни с вериги, пранги, с катинари,
студът скрипти от тишини под тежки борови върхари,
над мен – във шеметен въртеж, летят елховите иглички,
не палва минзухарът свещ, май, пролетта не е за всички,
с какво ли съгреших в света, че винаги затъвам в преспи,
нима и с млъкнали уста не пях сиротните си песни? –
в ошмулените ми гори и птиците замръзват в полет,
а аз изчезвам с раз-два-три към някоя отвъдна пролет...
© Валери Станков Все права защищены