9 янв. 2024 г., 16:49

Зимна жена 

  Поэзия
218 2 0
Вятър в косите и брули,
но не трепват устремените скули,
ските хруптят, снегът не поддава,
сама със наклона - такава наслада!
Скорост, простор, красота!
А на пистата - една прекрасна жена!
Спуска се тихо, с усмивка,
свободата е такава награда!
Телефонът мълчи!
За час, за два или ден!
Няма кой да гълчи,
умът е в тишината смирен! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Все права защищены

Предложения
: ??:??