30 янв. 2009 г., 12:32

Зимна нощ (без сняг) 

  Поэзия » Пейзажная
821 0 23

 

 

 

Обличам с дъха си

последния крясък

на късния нощен трамвай.

Животът във него,

тежък от делници,

отива си призрачно сам.

Луна-многоточие

преследва вървежа му,

събира подметки

от сиви съдби.

Вглъбени в илюзии

за слънчеви празници,

клошарите имат очи.

И имат си огън

в главата

и в джоба...

В сърцата си имат мечти.

Край тях

зъзнат празни надежди

и улици,

болни с лъжи...

А тих тротоарът

неделно очаква

познатия скърцащ абзац

на тъжна мотриса,

щрихована с камъни

от морното

време-беглец...

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??