Преди година, може би, ти яви се в моето видение,
като сияние необикновено насред зимен фон.
И когато най-самотна бях, падна като ангелско знамение,
красив, наперен, упорит - високопланински муфлон.
Как неусетно връхлетя ме като снежна лавина
и всички мои очаквания ти надмина!
Не вярвах или не исках да срещна отново любовта,
но ти придаде ми смисъл, излекува счупените ми крила.
От пръв поглед влюбих се във теб , и всеки път изтръпвам,когато ме докосваш.
И мил и нежен , и властен и груб ,всякак пак ме омагьосваш.
Ден след ден все по-силна става любовта ,
ти върна силите ми ,помогна ми напред да продължа.
Обичам те мило , за мен ти си като ангелско въплъщение ,
на ранената ми душа върна оживлението.
Обичам с теб среднощните разходки в планината ,
и да чувам как тихичко шуми до нас реката.
Обичам там някъде високо сред мъглата , да се слеят две души не само телата.
Обичам , дори там на някой планински склон
да не успеем да удържим любовния си хормон.
Да знаеш мило , моята зимна приказка си ти
и моето сърце завинаги ти принадлежи !
Христина Кузмич
© Христина Кузмич Все права защищены