23 июл. 2018 г., 02:29

Зимна приказка 

  Поэзия » Любовная
670 0 1

Преди година, може би, ти яви се в моето видение,

като сияние необикновено насред зимен фон.

И когато най-самотна бях, падна като ангелско знамение,

красив, наперен, упорит - високопланински муфлон.

 

Как неусетно връхлетя ме като снежна лавина 

и всички мои очаквания ти надмина! 

Не вярвах или не исках да срещна отново любовта, 

но ти придаде ми смисъл, излекува счупените ми крила.

 

От пръв поглед влюбих се във теб , и всеки път изтръпвам,когато ме докосваш.

И мил и нежен , и властен и груб ,всякак пак ме омагьосваш. 

Ден след ден все по-силна става любовта , 

ти върна силите ми ,помогна ми напред да продължа.

 

Обичам те мило , за мен ти си като ангелско въплъщение ,

на ранената ми душа върна оживлението.

 

Обичам с теб среднощните разходки в планината , 

и да чувам как тихичко шуми до нас реката.

Обичам там някъде високо сред мъглата , да се слеят две души не само телата.

Обичам , дори там на някой планински склон 

да не успеем да удържим любовния си хормон.

 

Да знаеш мило , моята зимна приказка си ти 

и моето сърце завинаги ти принадлежи ! 

 

Христина Кузмич

© Христина Кузмич Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За да не се впримчвам да пиша, "Хубаво!" или "Хареса ми!", че звучи не любовно, а стихотворението ти е точно описание на едно от всичките значения на любовта, ще напиша едно просто Благодаря!
Предложения
: ??:??