koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
9 февр. 2017 г., 13:11

Зимна тъга 

  Поэзия » Другая
290 0 4

Край мене зимни ветрове фучат.

От студ небето мълком се избистри.

Звездите горе тягостно мълчат,

загледани във земните палитри.

 

А тук вършее вече снеговей

и трупа преспите непроходими.

Във своя бурен снежен апогей

снегът поражда мисли непростими.

 

Запердени, прозорците със скреж

от зимен страх присвиват те очички.

Зад тях пък зрее вечният копнеж

за пролет с ранобудните си птички.

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??