Зимна улица.

Нощ. Лед и сняг.

Някои сенки на теб

гледат като на враг.

Аз разбирам защо

те се взират с толкова злоба.

Чувства на глад

и безизходица глуха

са като лоша прокоба,

жестоки окови за душата

и мисълта наша в главата.

Едва ли има

кой да ги съжали

и помогне на тях

в лошите дни.

Зимна улица.

Нощ. Черен сняг.

А аз после ще пиша пак,

ако мога и сметна защо,

без да се питам:

- Има ли за кого?