За ласки е земята зажадняла!
За ласките на топлия южняк.
От снежни бури цяла побеляла,
но с погледи отправени на юг!
За ласки пролетни е закопняла,
за онзи хубав слънчев небосвод!
За летни нощи земята е спряла,
мечтаеща за звезден хоровод!
За птички, за пчелички и щурчета,
за пълните градини със цветя;
за четите с прегракнали гласчета,
препуснали край селската река!
За потните десници на селяка,
за нивите, родили плодове...
Тя, Влюбената, всичко туй очаква,
като съпруга, да я поведе!
Копнее тя за летни звездопади
и търси живо лятната луна
със горски ручеи и водопади,
и Изгреви, и сутрешна роса!
За ласки е Земята зажадняла,
очаква като струна песента...
От страст любовна тя е отмаляла,
а звездната ù страст е Любовта!
© Христо Славов Все права защищены