Зимни мисли
Гледам през прозореца
как дъждът неспирно вали...
под мен e погрознялата улица
с хаотично спрени коли.
На ручеи става стопения сняг
- довчера искрящ в белота,
търси вече рамо на бряг,
да се превърне отново в река.
И ние като снега се топим
по сценарий не така драматичен...
пада дъждът и тихо шепти:
Това е животът... красив и първичен!
© Запрян Колев Все права защищены
Илко
Веси
Таня
С голямо закъснение... но искрено!