12 янв. 2022 г., 14:03
Зимни нюанси
Студът сковава бавно всичко.
Градът настръхнал се е свил.
И нийде не пропява птичка,
а сняг градинки е покрил.
Зад ъгъла стои бездомник.
В очите му блести сълза.
Крепи го само оня спомен
за кухнята със топлата храна.
А слънцето спокойно си почива,
очаква следващите дни,
когато пак от изток ще изплува,
да сгрее позамръзнали души́.
© Ивелина Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хареса ми оптимистичната нотка тук!
Поздрави! -
Тони, радвам се и теб да видя тук!
Точно си усетил... -
Малко тъжно, леко меланхолично, но пък с обещание за стопляне на душата Браво!
-
Май, май е пет-шест седмици
Радвам се, че прочете, Иво! -
Колко е тя зимата-пет,шест месеца
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Ирина, благодаря и на теб! Това е то - за някои е постоянна зима, за други все пак слънцето изгрява, стопля и настъпва пролетта.
Благодаря и на поставилите стихотворението в "любими"!