ЧЕСТИТ ЕНЬОВДЕН, ПРИЯТЕЛИ!
Зимзелен, вълшебно цвете!
Тайната ти знам и аз...
Шепнат ми я ветровете,
ручеи – с неземен глас.
Казват, самодивски огън
раждал ехото дори...
Самодиви, в късна доба,
вият танци – до зори...
Плачат медени кавали.
На кого ли дават знак?
Самодива мъж не жали,
влюби ли се във юнак...
И от теб венец изплела,
тя се врича, Зимзелен,
как невеста звездочела
ще осъмне – някой ден.
Самодивски цвят опива
с дяволски нектар и мен.
Докога ли – само-дива –
ще сънувам... Зимзелен?
© Павлина Стаменова Все права защищены
Харесах!