В памет на Андрей Германов
Есента е мимолетна
хубавица в този час.
Багрите ѝ многоцветни
стелят още лятна страст.
Отмечтаното ще мине
в един чувствен натюрморт...
Белег от изящна линия
стихва в песенен акорд.
Има нещо неотменно
точно в него сега:
от усещане за бедност
сме богати на тъга.
И когато се опомним,
дълго ще живее в нас
този всеотдаен спомен-
щрих от златен час.
© Стойчо Станев Все права защищены