ЗЛАТНА ЕСЕН

Златната есен ни се мило усмихва,

със слънчице ласкаво ни озарява.

Горещата му сила вече притихва,

а есента със плодове ни дарява.

Орехи, ябълки, круши и бадеми,

сладко грозде, дюли, какво ли още не,

царевица, домати, тикви големи,

затова нежно ЩЕДРА я зовем.

С хубостта си богата тъй ненагледна,

с коса златна по рамене разпиляна.

Дрехата ù пъстра додето погледна

със толкова боя по нея разлята.

Художникът явно не жалил е сили,

нито боите от кафяво до златист,

но защо мене тръпки са ме побили

като гледам как се отронват лист след лист.

Есента прилича на майка любима,

която очаква своя залез незрим.

На децата иска да даде що има,

да я помнят с добро, с' спомен незабравим.

След нея сестра ù щом дойде студена,

всеки ще побърза на топло да се скрий.

Ще зажалим за есента озарена,

за щедростта, пъстротата ще жалим ний.