13 мая 2012 г., 18:48

Златно 

  Поэзия
637 1 3

 

ЗЛАТНО


Когато се промъкнат златни първите лъчи

в прохладната ни спалня сутрин рано,

дори да ти е тъжно, усмихни се, не плачи,

с целувка събуди ме, още имаш мъжкото ми рамо.

 

Повикай ме при теб, дори и да ме няма,

бъди със мен във свойта мисъл

и със себе си ще бъдеш пряма,

далеч един от друг да сме, че няма смисъл.

 

Когато се промъкнат златни първите звезди,

тогава не заспивай - уморен при тебе ще се върна

и нощта красива ще се прероди,

когато нежно пак ще те прегърна.

 

 

Велин Гюргаков

© Велин Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Слагам си го в любими.
  • далеч един от друг да сме, че няма смисъл.

    Тук малко не ми звучи добре, но иначе стихът ми хареса.
  • Благодаря! Радвам се, че ти харесва!
Предложения
: ??:??