laer (Найден Йотов)
148 148
30 авг. 2007 г., 22:42

злите тръни 

  Поэзия
825 0 3
София 8.3.2000г.

Cтрасти вековни над мене кръжат,
сякаш съм леш, а те ще ядат,
от моята бедна, измъчена плът.
Xищно се спускат час подир час,
в мен е ключа за тяхната власт,
дали ще успея, дали няма, аз
ще реша, но само след миг, пак ще решавам
с Бог ли ще крача, или предавам
душата си скверна на зли господари
и щом е така, то мойте товари
премного тежат, не бих ги понесъл;
греха ненаситник, бесът недонесъл
ми радост голяма, само тревоги
смут и развала, скръб;

Изнемогвам

от страшния гнет, неспирни обсади
на кулата здрава на вярата, в Господа ради.
Иисусе Христе, Боже помагай
в сърце ми невярно, усърдие влагай.

И нека измъчен, с чест да застана
пред Твоя престол; отдясно остана
с любов и с трепет живот да дочакам,
вечен живот в радост голяма.

© Найден Йотов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??