Простащината е зло заразно.
Пълзи след теб и ти се хили:
„- Тълпи след мен вървят.
Кой ще се опъне, ти ли?”
Искаш да избягаш, но напразно.
А и накъде, когато си в капана.
Можеш само да мълчиш.
Самотна душата ти да страда,
че то и за сълзи дори
душа май вече не остана.
© Лиляна Стаматова Все права защищены