6 окт. 2012 г., 15:32

Злоба, завист човешка 

  Поэзия » Другая
1189 0 0

Хората казват ми: "Лудо момиче, 
тоя женкар как го обичаш?
Остави го, той за нищо не става, 
сигурно сърцето си на 100 жени обещава! " 

Други пък казват: "Ще си изпатиш, внимавай, 
аз лично, не че нещо, но 2 месеца ви давам..." 
Ах, разберете, хора, мнението ви не искам, 
той е мил, той ме обича... 

Наивна нека да съм, оставете ме, дори да е грешка, 
как няма край вашата злоба, завист човешка? 
Името му изобщо знаете ли? Аз с гордост го изричам, 
нима не разбирате, че това е човекът, който обичам?!

Ние сме силни, няма да ни разделите, 
знаете ли през какво сме минали, по дъното от нас са следите!
И ако има нещо да става, ще стане, 
нямам нужда от вашата помощ - благодаря ви!

© Христина Юлианова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??