Малена (Малена)
8 29
10 мая 2016 г., 14:43

Злободневие 

  Поэзия
1108 1 3

Толкова сме злобни,

намръщени, сърдити.

Толкова сме жалки,

зад фалшиви маски скрити.

 

Потъваме в

омраза,

завист,

похот,

мъст.

Давим се в ненавист.

Сочим се със пръст.

 

Забравихме за обич,

честност и смирение.

Останахме без гордост.

А търсим уважение ?!

 

Мислим, че живеем,

но просто съществуваме.

Дали ще оцелеем?

Докога ще се преструваме?

 

© Малена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Винаги съм смятала за грешно всичко това - да мразя, да не се усмихвам на хората. Но понякога се и чудя каква е причината хората да са такива, дали някой друг си е играл с чувствата им и са се превърнали в такива. Всеки си има причини. Всъщност човек ще се пребори със залегналото чувство на страх да обича, все някога. След това ще е пречистен, ще се научи да обича и няма да се плаши от последиците. Няма да мрази, защото ще има място само за обич, въпреки самотата и другите негативни чувства, които ще съпътстват душата. Любовта има по-голям обхват и лесно побеждава, има най-голямо значение. Хареса ми! Само да обичаме и няма да мразим, да завиждаме...
  • ...Останахме без гордост.
    А търсим уважение ?!...

    Интересен поглед Човек има навика да търси външното одобрение преди да се е постарал да изчисти отвътре, при сърцето, душата, мисълта и съпътстващите ги явления и да се е почувствал добре в кожата си, странно.
  • Да!
Предложения
: ??:??