С мене ела вдън гори тилилейски,

храбри ти, мой богатире,

да те целувам с устните змейови –

знаеш, омайно са биле.

През девет гори във десетата даже,

ей там, във леса надълбоко,

жива вода дето тихо се лее,

там ще си свием гнездото.

Да те обичам до гроб, богатире,

змейова клетва ти давам,

с теб да се будя във мека постеля,

злочести  от смърт да спасявам.

С мене ела, храбри мой богатире,

или вземи ми главата.

Давам ти своите змейови сили,

дойдеш ли с мене в гората.