Ти ли, горянино,
посред нощ си прескочил
през мечтите ми –
тежки дувари.
Да тръпна в очакване,
от радост да плача
за такъв като тебe –
едва ли…
Навярно решил си
да ме откраднеш, накрая
да ме опиеш
с устните жадни.
На ръце да ме носиш,
чак до безкрая
в съня ми...
най-много до пладне!
© Валка Все права защищены