Не ме търси. От теб ще съм се скрила,
забравила завинаги за твоя дом.
Не - шепа хапчета не съм изпила.
Аз просто винаги си тръгвам мълчешком.
Не ме моли. Аз няма да се върна.
Дори да нямам над главата стряха.
Запомних те. Когато ме прегърна.
В последен грях и устните се сляха.
Не ми звъни. Изхвърлих телефона.
Ще трябва да забравиш даже моя глас.
Помни, че съм отровна. Беладона.
Змията-изкусителка съм аз.
Не ме помни. Дори не заслужавам
да бъда част от твойта биография.
Родена бях за грях. Да изкушавам.
Поантата на кратка епитафия.
© Мая Попова Все права защищены