Знаеш ли колко неща искам да ти кажа?
Знаеш ли, че мисълта за теб все ме гони по паважа?
Знаеш ли колко копнея да те имам?
Знаеш ли, че когато си далече умирам?
Задавам въпросите на огледалото,
на празната стая, на дивана с одеялото.
Репетирам умело какво ще ти кажа,
когато се срещнем, рисувам пейзажа.
И после, когато те видя в действителност
изчезва безследно моята бдителност.
Сърцето ми спира, изтрива въпросите,
душата ми гола остава и проси те. ...