Знаеш ли, искам без глас да остана.
Думите, някъде там да изчезнат.
Гробно и тихо да стане край мене,
вместо да чакам - да стана очакване.
Вместо да търся, да знам, че го няма
онзи миг, в който по-нещо откривам.
Имам надежда, но имам ли разум!?
Знам,че любов при страхливци отива.
Знаеш ли, искам, но как ли ще стане,
всичките чувства в трева да превърна.
Няма да цъфне и няма да върже...
Но пък овцете поне ще нахраня.