ИнаКалина
523 11395
10 февр. 2019 г., 16:32

Знаеш ли 

  Поэзия
517 4 15

Знаеш ли...

 

Сега коя съм знаеш ли

и кой си ти без мен?

На пътища отвели

живота ни във плен.

Дали ще ми заемеш

една-две топли думи,

коя от тях ще сложиш

в писмата помежду ни?

Висят ли по стените

целувки уморени,

на календари раните

с числата оградени?

Да, болката ридае

в обувки изкривени,

а времето дълбае

с ръцете разделени.

Сега се чудя само

ти знаеш ли... дали

е още малко рано

сърцето да боли?

Към датите без полет,

без капка обвинение,

брои ли се билета

купувано съмнение?

Защото в теб потъвах

като покой в монах,

но без да знам коя съм.

Ти кой си - не разбрах!

Завой на пътя стене, 

сече в скалата жлеб...

днес знаеш ли кои сме,

без мене ти и аз без теб?

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Иване...най-странното може би е човешкият мозък...
  • Трябваше да го прочета няколко пъти в опит да го проумея и се отказах. Но чувство страно остана в мен.
  • Благодаря ви Вили е Пепи за споделеното чувство!
  • Миналото не бива да ни носи само болка. Хареса ми , защото тук видях и някой, който Знае кой е, въпреки болката!
  • Красиво е! Поздрави, Ина!
  • Благодаря Ангелче!... много благодаря за коментара Станислава, тъй както и когато, сърцето е осъдено на две да се дели...то може и на три и пак е без остатък...
  • Уж сърцето мускул, а боли,
    това сме аз без теб и ти без мен -
    две болки,
    осъдени да са сами...
  • "душата зрее във сълзите.." аз ти благодаря Данаил.
  • Много е хубаво! Поздравления!
  • още едно докоснато сърце... Благодаря от моето Еси!.
  • Прекрасно! Браво!
  • изглежда, че си прав... Поздрави Гавраил!
  • Стигнеш ли завоя,
    без значение
    кой,кой е!
  • Благодаря Краси!... "...като покой в монах, но без да знам коя съм..."
  • Надобряваш, адашке! Знаеш ли?
Предложения
: ??:??