Помниш ли, когато даде ми криле -
срещна ме – като уплашено дете.
Роза, ме видя във моя „рай” и пъкъл,
макар че някой розата бе стъпкал..
Плахо (да не ме загубиш в страх)
отнемаше от мене слоевете прах.
Бебе, във душата ти заспивах
и тихо в любовта ти се преливах!
Посяваше в сърцето ми мечти
и пътека ми направи, от звезди!
И как ми даваше с лъжичка сила,
и рамото си даде ми - в закрила! ...