Знам, че чуваш, когато говоря,
аз съм чувство, написано в стих,
и в мига, в който ти ми отвориш,
ще политна със вятъра тих.
Знам, че чуваш, когато се смея,
аз съм късче от смях във нощта
и те моля - с целувка от нея
да ме вземеш – при твойта тъга.
Знам, че дишаш със моите думи,
аз съм вопъл от твойта душа,
прероден в нежен стон от дъха ми
и повярвал във свойта съдба. ...