Срещаш ме, държиш я за ръка.
В миг лицето ти безмилостно се стяга.
Тя лениво кимва с глава,
а ти успешно погледа ми пак избягваш.

И чудех се до скоро как така,
уж берзразличен си, а се страхуваш,
че ако вдигнеш своята глава,
неволно ти ще спреш да се преструваш.

И ще изкрещиш в очите ми: "Обичам те!"
И ще си признаеш слабата страна...
Затова срещнеш ли ме, криеш се
и си мислиш, че ще вярвам на това.

Че вече нищо в сърцето ти го няма,
и че видиш ли ме не трепериш ти...
Заблуждавал си ме с хиляди измами,
но с тази се издъни, разбери.

С тази не можа да ме забулиш,
любовта си не можа да укротиш.
Порива си  буен да изгубиш...
Просто не можа да издържиш.

И знаеш, че си слаб, че ме обичаш,
знаеш, че го зная аз.
И знам защо не ме поглеждаш в очите.
Страхът е силен, зная го и аз.

Но е време - ето ме пред тебе.
Навсякъде съм, знаеш ли къде?
Ами потърси ме... вече съм до тебе.
И погледни ме - виж моето сърце.