A аз съм тъй непостоянна...
искам да рисувам, а си чупя четките.
Търся поводи да съм пияна,
че да изпълнявам си прищевките.
 

Мразя те,
а искам да съм с тебе.
Обичам те,
а карам те да мразиш мене.

Казвам си, че ти не можеш да обичаш,
а аз целувам друг.
Казвам колко си перфектен,
а вечно правя ти напук.

Обяснявам ти, че трябва да ме пазиш,
а да пазя тебе аз не мога.

Искам да ме мразиш, газиш
и да бъда аз за теб отрова.

После пак да ме прегръщаш,
все едно че друга няма и да има.
И при мене нещо да те връща,
пролет, лято, есен, зима.

Всичките сезони уж обичам,
а все мрънкам, че ми е студено.
И под слънцето да се припичам,
някак си ми става отегчено.

Не ме съди, че съм непостоянна,
аз съм зодия везни.
Зная, че не съм ти вече важна,
но въпреки това ме прочети.

Защото те обичам, 
даже не вярваш...
Дори и да ме мразиш, 
вече ще ти бъда вярна.