Искам слънцето да гушна,
да ми стане много топло.
Като вятъра да литна,
да ми е свободно, волно.
Искам си в очите радост.
В мислите си - светлина.
Този мой девиз, "да искам"
не светът, кръгът ми отесня.
Само колко много "искам"
в речника си днес редя,
а върхът не го достигам.
Лъвица съм си, а пълзя.
И попадам във капана
на житейските неволи.
Как душата да нахраня,
като не понася роли?
Нямам си поне лирична,
тя товара ми да носи,
аз пък гордо да политна.
"Искам" - никога не проси!
Нямаше тогава мене
болката да ме привежда,
свила крехките ми рамене,
що да сторя, да нарежда.
Затова сега си искам
друга зодия, съдба и знак.
Искам си, но кой ме чува...
Изправям се сама на крак.
Мога и да се усмихна.
И да се преборя мога!
Пък лиричната да духа
вятъра към мен... ще литна.
Djein_Ear 08.03.2010
© Евгения Тодорова Все права защищены
И да се преборя мога!''
Можеш!
Можеш!
Можеш, Джейни!