13 апр. 2024 г., 07:50

Зографисване на раздялата 

  Поэзия » Любовная
413 5 20

ЗОГРАФИСВАНЕ НА РАЗДЯЛАТА

 

Шом приключиш с делата си, време е да си отидеш.

Колко силно си ме прегръщал, трудно е да забравя.

Бог кодира в иконите път за оттатък – невидим.

А без теб се обричам да тлея в безумна жарава.

 

И през прага щом минеш, веднага тъгата ще плисне.

ще ме давят водите ѝ мътни – и с дни, и с години.

Който може – намира и дом, и спасителен пристан.

Аз обаче не смогнах навреме през брод да премина.

 

Любовта преболява – след много обиди и рани.

И полека привикваш да бъдеш нежив и самотен.

Как без теб да живея, но няма претекст да останеш.

И студът се завръща, когато вратата се хлопне!

 

Разкажи на света небосводът в очите как слиза,

миг преди да погълне светлика и с четчица драсва

най-изящния образ на тънката момина риза,

подир който мълвите и злите езици угасват.

 

Ако грях е да любиш, светът е побъркан отдавна

и се движи неравно по тънкия ръб на бръснача.

Тръгвай и не сънувай прощалния писък на гарван,

прелетял покрай нас ненадейно, за да ни оплаче.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??