23 дек. 2011 г., 11:18
по текст на Красимир Тенев
Сънливо утрото надзърна
в постелята ми от коприна,
зората хитро ми намигна,
понечих тебе да прегърна,
но нещо в мен се преобърна,
почувствала дъха ти леден,
и сякаш този миг пореден
от ласките ми те изтръгна,
а искам пак да те прегърна
и в люлката на този ден
свенлива аз, а ти смутен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация