17 нояб. 2010 г., 21:09
Зов
Докосвай моето тяло под сребърни луни!
Бъди едно начало! Разпятие бъди!
И ме разкъсвай цяла, и ме възраждай пак
с душа виновно-бяла. Аз чакам само знак,
едничък знак от тебе. В опасна зимна нощ
сама към теб да тръгна и пътят да е лош.
И сто беди да вият към слепи небеса,
аз пак ще те открия. И пак ще те спася.
Ще те спася с надежда. Ще те спася с любов.
Не се бави - вземи я! И дай ми благослов!
© Нина Чилиянска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Браво! Хареса ми много стиха ти
-
"И сто беди да вият към слепи небеса,
аз пак ще те открия. И пак ще те спася."
Много чувствено. Побиха ме тръпки!
Поздрави! -
уникално
-
Силно и страстно, поздрав!
-
ах,Нина...чуден стих
-
зов за завръщане
-
С поздрав!И сто беди да вият към слепи небеса,
аз пак ще те открия. И пак ще те спася.
-
Прекрасно!
-
Силен е този зов...!!!
И този...!!!
"Искам много любов -
да вали като дъжд, да не спира.
Нека нейният зов
да превърне душата ми в лира."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
