В пустинята е толкова студено...
За нощ размества вятърът била.
Ах, пясъкът игли забива в мене.
И как боли, и как кърви гръдта...
Безмилостен е, дразни го викът ми.
Ядосано небето скрива в прах.
Прехапвам устни. Всичко в мене тръпне.
Изчезват дюни.
Сменят ги плата.
Сега, когато жегата е спомен,
през нощите намята плащ студът
на себе си... ...