Зрели къпини
 

Спомнете си момчета и мъже,
за сладостта на зрелите къпини, 
за налятия божествен сок
разлят по женствени неустоими сили.

Зреели са дълго слънчевото лято
преминали през тръните на дните,
под откритото Небе, когато
бури са им кършили цвета... и бодлите.

Стичал се дъжда-сълзи поболели,
падали над  крехките стебла
напоявали корените- смели,
да раждат плод, да продължат!

А есента облечени в достойнство
на думите със сладкия нектар,
изправени... Към своето потомство-
шлифован диамант в своя свят олтар!