Dion (Дени)
14 26
20 мар. 2007 г., 18:21

Зрънце 

  Поэзия » Любовная
1141 0 5
                                  Към М.Х.
    
Беше пролет,             
поредната пролет сама,                             
бях извор пресъхнал                           
от спомени...                      
Когато те срещнах,                   
от извора бликна вода,                         
южнякът задуха,                   
звънко запяха капчуци,                          
а в косите ми                    
минзухари разцъфнаха.                       
Щастлива, невинна и пролетна,                     
изтръгнах сърцето си,                        
понесох го в шепи,

към теб полетях...

                        
Не го пожела...


...пречупи крилете ми                      
в тъмнина и мълчание.

Какво да го правя сега -

това влюбено, 
тъжно сърце?                           
Все още го пазя                              
във шепата                       
и гледам как бие едва...                       
Ще го заровя дълбоко,                        
като зрънце в пръстта                              
и ще чакам...                                
Господи,
ще поникне ли...                     
някога?   

                    20.03.2007г.

© Дени Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??