6 мая 2007 г., 00:53

Звезда 

  Поэзия
901 0 3
На небето звезда стоеше,
тя лекичко трептеше.
На небето тъй омайно
тя блестеше тъй ярко.
Тази мъничка звездичка,
тя кат мен бе самичка.
В един светъл миг полетях,
из небеса се носех.
Отлетях при звездата
и в този светъл миг
аз и тя не бяхме сами...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стилияна Стоянова Все права защищены

Предложения
: ??:??