10 февр. 2008 г., 21:28

Звезда 

  Поэзия
536 0 1
В стената блесна сребърна зевздица.
Примигна и угасна, после пак...
И също като падаща сълзица,
търкулната от топлата зеница,
попита бавно в хладния матрак...
Блести искрата, сребърна надежда,
отиваща си с спомен за отминал ден,
откъснато парче от прежда,
Кълбо-сърце, напуснало - от мен...
Звезда небесна, слязла на Земята,
пречупен лъч от малка песъчинка,
откъсната от небосвода синкав, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Все права защищены

Предложения
: ??:??