Звезда

2 февр. 2005 г., 17:08

Поэзия

1371 0 1

Помня деня, в които се запознахме,
беше студен и мрачен ден.
Не виждах смисъл в този мрачен свят,
бях отчаян, виждах само черните неща.
Облаците се разтвориха и ми показаха звезда,
ярка, по - красива от нощта.
Мрака скри, небето освети,
Цветята гледаха в нея ,
вятъра поклащаше клоните на дърветата,
които сякаш махаха ,
а аз се поклоних.
Внезапно се появи мъгла,
а облаците грабнаха таз звезда,
нещо в мен умря,
гласа ми спря.
Отново възцарува нощта,
студа ме скова,
по лицето ми търкулна се сълза,
ледена като роса.
Повече никога не я видях,
а в мен остана само спомена и една сълза : ((

Звезда

Свързани произведения

Комментарии

Предложения