Prokletia (Пепел от Рози)
12 6
14 мар. 2008 г., 06:58

Звезда 

  Поэзия
522 0 3
Тихо звездичките блещукат във нощта,
иска ми се да опиша красотата на една...
ала бял и недокоснат листът седи,
както не смея да докосна твоите черти.

Плахо мислите ми теб рисуват
и спомените на сърцето диктуват...

Усещам вече твоята топлина
как нежно докосва моята душа.
Топлина... завладяваща и вдъхващта доброта,
тя е като Живата вода!

С теб се чувствам като в рая,
като в свят, за който всеки ден мечтая.
Всичко лошо заминава с незнайния влак
и времето спира своя бяг.

Ласките ти нежни, сякаш галят моето сърце
и усмивка за теб винаги има на моето лице.
А в твоите прегръдки и ръце
се чувствам най-сигурно и на седмото небе!

Като балсам за мен е всяка една дума твоя,
а гласът ти ме потапя в реката на покоя.
Около теб омайно винаги ухае,
светлина около тебе винаги сияе.

Очите ти обличат ме в желание да летя,
а от сърцето ми бликат неизречени слова.
Ти си като вълшебен подарък
и сред звездите в небето си най-ярък.

Ти си като сбъднат сън или мечта,
ала не смея да те докосба с ръка,
за да не те уплаша и изгубя в нощта,
защото тогава ще завали отново дъждът.

© Пепел от Рози Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??